Не чакай алармата ти да звънне!

Не чакай алармата ти да звънне!

Ако много бързате (че кой не бърза) – прочетете карето най – долу

Не чакай алармата ти да звънне!

Естествено не говорим за алармата, която ви буди :). Всеки човек рано или късно се „успива“, поддава се на лежерността и се спуска по течението. Ако се замислите вие прекарвате голяма част от живота си за да се подготвите за него. Още на 2 годишна възраст отивате на детска ясла, на 7 вече сте в училище, от 7 до 14-15 годишна възраст учите основно, след това до 18-19 годишна възраст учите средно и след това имате между 4 и 6 години висше (в зависимост дали искате да изкарате магистратура или не). Помислете си добре. Вие се „отделяте“ от училището на възраст между 24 и 26 години.

През това време винаги сте били до някаква степен защитени.

Времето в което е трябвало да решите какво ще правите с живота си е било още доста далеч и основните ви приоритети са били да си вземате изпитите и да постигате максимални резултати.

Не са ви хокали (с известни изключения разбира се), не са очаквали толкова много от вас (отново с известни изключения разбира се). Вашата съдба не е зависила толкова много от едно единствено действие, както понякога се случва в живота, какво остава за съдбите на други хора.

Идва деня на завършването (наричам го деня, даже месеца) на парализа. Вие сте смутени вече всичко зависи от вас. Сами определяте къде, колко, за колко и за кого ще работите (като изключим някои особеностти на българския пазар на труда естествено) Не чакай алармата ти да звънне! . Какво правите? Втурвате се да си търсите работа. На 26 години и без реален стаж.

Минават още 1-2-3 години в които сте работили на „някаква“ работа и един ден се събуждате на 30 години без да сте доволен от постигнатото. Заслужаваше ли си това? И да и не. Да, защото образованието ви е дало доста стабилна основа, запознали сте се с много хора, с много личности, с много идеи.

Видели сте как хората са стигали до блестящи идеи преди, което повярвайте ми някога ще използвате. Не, защото (ако не сте го направили естествено) е трябвало да мислите накъде отивате и да се опитате да си помогнете да стигнете там по – бързо. Да дадете някакъв тласък на кариерата си преди да стигнете до момента в който се чудите къде да работите.

Примери за това са – стажантски програми, платени и безплатни курсове и семинари, допълнителни предмети, запознанство с хора в областта, които биха имали време и желание да ви бъдат наставници и още много.

Тук идеята не е доколко образованието е полезно или не. Никой няма да оспори че е полезно да се учи, никой няма да оспори че преподавателите ви биха направили всичко за да ви помогнат да успеете. Идеята е че много хора очакват да се справят САМО с образованието или както го наричаме по нашенски – „с едната диплома“.

Замислете се за следния сценарий – вие и целия ви поток отивате на интервю за работа (малко или много това се получава когато завършите нали?). Какъв би бил критерия на бъдещия ви началник за да избере точно вас? Имате по високи оценки? Чудесно, но по – висока оценка от 6 няма. И в повечето случаи няма само вие да се доберете до нея. Ще има още поне няколко човека.

Така е и в живота и в бизнеса и почти навсякъде – трябва да се запитате винаги с какво сте по – добър от останалите.

„Защо аз?“

„Какво мога, което другите не могат?“

„Какво другите могат, което аз не мога?“

и да работите по тези въпроси докато останете поне в горните 10 – 20%. Само така ще си гарантирате успех, ще бъдете желани, ще бъдете успели.

Искаме да направим едно важно уточнение и то е че има много хора които едновременно учат и се развиват, учат и работят, учат и градят кариера. Те най – вероятно са доволни че това което четат в момента може да бъде „отметнато“ като завършена задача. Поздравяваме ги и ги уверяваме че са на прав път!
Останете будни!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *